Пътят от идеята за вяра до действията

Вярваш ли, че имаш право да живееш с радост в душата, с ум пълен с мечти и със сърце, свободно да обича без да се бои; че си позволяваш да изживяваш своята истина и вдъхновение, своя успех във всяка негова форма?

„Да вярваш“ не е интелектуален конструкт. „Вярвам” е действие, не мисъл. Когато вярваш в нещо, ти го правиш и го преживяваш. Това не е свързано с мислите ти. Много хора казват, че вярват, но в действителност те мислят, че вярват. А това са две много различни неща.

Когато преди повече от десет години започнах да се занимавам с техники за промяна на вътрешните състояния (мисли, чувства, усещания…), нямах идея, че всъщност се занимавам с техники за промяна на реалността, за промяна на по-плътната материална реалност. Тогава не знаех, че бях започнала да преминавам от полето на „мисля, че вярвам” към „вярвам”. По онова време дори не си давах сметка, че съществува подобна разлика. Разбирането за „Вяра” е едно от консенсусните убеждения на западния човек, което казва, че вярата се отнася към нещо магично, мистично, сякаш невидимо и така мнозина живеят с „празна” вяра, така мислят, че вярват.

Сега се опитай да мислиш за вярата като за действие. Помисли какво искаш да е различно в твоя живот след това. Сега помисли … какво в теб трябва да е различно, за да бъде точно това твоята реалност? Кое от убежденията ти трябва да се промени, за да преживяваш предпочитания Аз, в предпочитаните обстоятелства, по предпочитания начин? Сега преживей вярата, че ти си тази предпочитана личност, защото ти наистина си личността, която вярваш и преживяваш, че си.

Всичко, което преживяваме, е свързано с нашите убеждения. Именно те ни казват кое е възможно, как да се чувстваме и как да постъпваме. Те са и нашето оправдание да сме това, което сме. Казваме: „аз съм такъв заради родителите, заради средата, заради гените, заради събитията, случили се в живота ми и поради тази причина се чувствам така и правя така или иначе“. Човек започва наистина да вярва в това, да действа спрямо него и да го преживява. Ето как вярата действа на практика.

В последните години работата виждам как всеки може да се променя и промяната може да е лека и удовлетворяваща, нежна като утринното слънце. Единствените хора, за които този процес е бавен, тежък и мъчителен са онези, които се отнасят към творението с арогантност, твърдейки, че единствено те не могат да се променят, само те из всичките творения. Мнозина от тях ще успеят да измислят множество обстоятелства, които да ги поставят в далеч по-сложно положение от всички останали. Истината е, че такива хора имат дълбоко вкоренено отрицателно вярване (или вярвания), от което не желаят да се откажат, защото извън него е несигурно. Когато се опитат да поемат в друга посока, се чувстват изморени, отпаднали и безсилни. Това, разбира се, е плашещо и човек много бързо се завръща към стария навик. Негативното вярване му казва: „Да, може да не си напълно щастлив, но такъв е животът, тук поне е сигурно”.

Търсенето и промяната на негативните убеждения, които често са замаскирани под всевъзможни „позитивни” форми, фундаментално изменя мисленето и живота. Понякога дори толкова, че когато човек се замисли за миналото си, би се заклел, че това няма как да е една и съща личност.

Вероятно сте виждали хора, способни да се променят с такава бързина и лекота, сякаш живеят в идеална симфония. Негативните чувства и мисли преминават толкова бързо, че се чудиш дали изобщо са ги доловили, сякаш в тяхната реалност те не съществуват. В определен смисъл за тях действително не съществуват много възможности за негативни преживявания, защото са разрушени множество негативни убеждения. И тук изобщо не става въпрос за позитивно мислене, а за позитивно преживяване.

И да повторим – вярата е действие, преживяване не мисъл.

В движението е красотата на света, защото ако нищо не се променяше, щяхме да живеем в една статична, замръзнала, безкрайно скучна фотография. Ако не усещаш себе си щастлив, вдъхновен, обичащ или ти е натежало, провери дали прожекционният апарат на живота ти не е зациклил на един и същи кадър, в който си стоял твърде дълго време.

Вярваш ли, че имаш право да живееш с радост в душата, с ум пълен с мечти и със сърце свободно да обича без да се бои; че си позволяваш да изживяваш своята истина и вдъхновение, своя успех във всяка негова форма?