Ако задаваме точните въпроси, ще получаваме точните отговори!

Тази публикация е вдъхновена от низ от събития, поредица от случайни

случайности и още по-случайни разговори. Написана е от края през началото до средата и

предполагам, че може да бъде прочетена по същия начин.

Какво бих правил, ако мненията, самомнението и оценките не съществуват?

В ума ни има един неуморен оценител, той е всевишният съдник! Оценителят поставя всичко на
везните и замахвайки с чука на заученото си правосъдие, поставя присъда „виновен“. Така дори в
мислите, мечтите, филмчетата, които развиваме в главата си, има строга цензура и дори само при
хрумването, че можем да постъпим в разрез с мнението на „оценителя“, тръпки на тревога
полазват тялото и незабавно назначаваме корекция. Можем да си представим какво се случва,
когато понечим да се изразим чрез думи или действия – ступорът е пълен! Оценителят е
въоръжен с минал опит, с нужда от социална приемливост, с чувства на страх, срам и вина, с идеи
за добро и лошо, за правилно и неправилно. Ако случайно вашият оценител е в отпуск, ще ви бъде
назначен обществен, при това безплатно!
Под натиска на собствените ни вярвания, убеждения и зависимости отговорът на ситуациите, били
те дори мисловни, се променя. Съзнателно или не нанасяме корекции в поведението, действията
и словото до степен, в която присъдата ще бъде „невинен“, т.е. приет. По този начин малко по
малко започваме да живеем един живот, който е доста далечен от дълбоките ни потребности и
истинските ни мечти.
Направете един експеримент със себе си и си помислете за нещо, което често се върти в ума ви –
например някакво желание. Оставете тази мисъл да започне да се прожектира като на филм в
главата ви. Сега забележете кога започвате да нанасяте корекции в сцените. Може да е, когато
нещо започне да изглежда невъзможно, трудно, неприлично, лошо, неудобно или се почувствате
засрамени, виновни или уплашени… Възможно е да се появяват всякакви неща в ума ви, които ви
карат да усетите, че нещо е неприемливо.
Това, което ще забележите в този експеримент, ако го направите с нужното внимание, е
собствената ви ограничаваща цензура, дори на място, където сте напълно сами! В главата ви!

Какво бихте направили наистина, ако всичко това не съществува?

Какво бих направил, ако не е възможно да сгреша?

Още от малки са ни научили, че има правилни и неправилни неща, че, когато не допускаш грешки,
не ти задраскват листа с червено и няма двойка в бележника. И в крайна сметка сам си си
виновен!
Можеш ли сега да си предствиш, че стоиш на кръстопът и трябва да решиш накъде да тръгнеш, но
не знаеш точно накъде водят тези пътища, а от този избор зависи животът ти? Представи си го!
От гледна точка на идеята за грешка това би било едно много объркващо и трудно решение,
понякога може да изглежда дори невъзможно. Колебанията в такъв момент могат да са
раздиращи и да продължат месеци и години. Какъв по-голям кошмар от това да стоиш на едно
място вцепенен от страх, че ще сгрешиш? Накъдето и да понечиш да тръгнеш, нямаш гаранция, че
това е правилният път… Ще разбереш накрая, където и да е този край, но тогава може би няма да
имаш възможност да промениш нещата, вече ще си изпуснал своя шанс или ще си направил нещо,
за което да съжаляваш!
Сега си представи, че си дете и си играеш с конструктор или рисуваш, или правиш друго нещо,
което ти харесва като дете. Имаш пред себе си купчина шарени кубчета с различна големина,
които е толкова забавно да сглобяваш, защото, когато си дете просто е забавно да сглобяваш.
Докато изграждаш своите многоцветни форми, е толкова интересно къде ще наместиш
следващата, сякаш те сами си намират място, но ти ги редиш. Ти още преди да си се сетил, че си
ти, защото си толкова увлечено дете в собствената си игра, че ти си играта, както са всички деца.
Сега продължи да си представяш как довършваш своята форма и някак самата тя сякаш ти казва,
когато е завършена, защото на теб ти е все едно, както на всяко дете. Сега я разгледай. Може да е
кула, замък, къща, езеро, цвете… твоята форма може да е всякаква.

Сега вдишай дълбоко и издишай докрай!

Сега може би си си спомнил колко важно е не онова, което правиш, а как го правиш. Дишаш ли
заедно с него, присъстваш ли в него напълно, както всяко дете?
Малките деца са съзидателни, защото не ги е страх от грешка и не ги интересува какво мислите за
тях, защото те не си мислят нищо за вас.

Какво бихте направили наистина, ако оценката ви за правилно и грешно изчезне или се
промени напълно?

Ако знам с колко време разполагам, как бих живял? 

Древните индианци имат практика наречена „да вземеш смъртта за съветник“. Колкото и
пресилено да звучи за някой подобна идея, ако действително започнем да поставяме по-сериозни
въпроси пред себе си, неизменно отговорите ни стават по-честни и фундаментални. Много хора са
променили живота си в следствие на поставени фатални диагнози и житейската промяна, която са
предприели, е била достатъчна, за да променят развоя на събитията. Не са малко и случаите при
подобни ситуации, когато личността напълно се трансформира до пълна неузнаваемост в много
градивна посока.
Причината за тези промени се крие в честността, която човек може да развие към себе си в такъв
момент и в ясното разбиране, че няма време за губене, защото усещането за съществуване на
някакво бъдеще, за което могат да се отложат нещата, изчезва.
Сега си представи, че твоето откровение е неотлъчно от теб и живее на лявото ти рамо. Можеш
винаги да се обърнеш към него и то ще ти каже истината, защото в откровението вирее само
истина, както слънцето е изтъкано от светлина. Откровението си спомня, че някога, не толкова
отдавна, лятната ваканция беше цяла вечност, а сега лятото е само миг, който приключва преди да
сме мигнали. Откровението знае, че летата ще стават по-кратки с всяка изминала година и ще
бъде честно с теб. Сега попитай своя съветник имаш ли време да отлагаш живота, имаш ли време
да правиш компромиси, имаш ли време по-нататък да се погрижиш за себе си, имаш ли време
утре да се радваш… Той ще ти отговори честно, а ти ще трябва да решиш дали ще го чуеш!

Помислете какво бихте направили, ако наистина осъзнаете, колко бързо минава времето?
Какво бихте направили, ако вземете смъртта за съветник?

Блог

Самонараняването при децата

Самонараняването при децата, тийнейджърите и в зряла възраст!

Автоагресията е ярък симптом за преживяно насилие, агресия или травма, както и неспособност да се […]

Вижте повече
Отстраняването на симптома

Отстраняването на симптома не е лечение

Модерната парадигма на медицината е да разделя тялото от съзнанието и човека от средата му. […]

Вижте повече
деструктивната самоцензура

Техника за разкриване и освобождаване от деструктивната самоцензура

Умът ни има наклпнност към саморегулация. Той осъществява контрол над поведението и действията ни, докато […]

Вижте повече

Абонирай се за бюлетин