Съзидателна хипнотерапия – дехипнотизиране от саботиращи програми

Точно зад областта на челото ви се намира една част от мозъка ни, наречена префронтален кортекс – нашият съзнателен ум, който има желания, въжделения, вдъхновения. Там се ражда креативността, стремежът към творчество, изкуство, мечтите за живота ни. Това е онази част на съзнателност от десет процента, за която всички сме чували.

Останалите деветдесет процента са нашият несъзнателен ум. Виждали сте картинките с айсберга, нали?! Над повърхността на водата е мъничка част от цялото.

В тези 90%  се „съдържа“ всичко, което правим без да мислим за неговото управление. Фундаменталните ни навици не идват от нас, те са внедрени в последния триместър от бременността, първите три месеца извън утробата и първите седем години от живота ни. В тази възраст мозъкът работи предимно на вълнови честoти наречени Делта и Тета, присъщи на хипнотичното състояние, което е характерно с високи нива на внушаемост.

Това означава, че от утробата до седмата година човек няма развито критично мислене, а единствено приема програми, идващи отвън. Това е период на заучаване. В него се учим как да оцеляваме, как да бъдем член на група, как да се държим в обществото и пр. Безкритично възприемаме поведението на околните, не само на нашите родители, а много отвъд. Абсорбираме програмите на няколко поколения, които не са наши автентични желания, не са наши съзнателни избори, те са наследени поведения от други хора, с които ние сме свързани генетично или социално.

Доказано е, че през 95% от времето човек мисли, а когато мисли не може да има съзнателност, не може да внимава. Когато нямаме съзнателност се включват несъзнателните автоматични програми, съответно само 5% от времето в нашия живот даваме воля на реално творчество, на нашата връзка със съзиданието и реално насочваме своя вътрешен и външен живот. През останалото време сме подчинени на програми, които дори не съзнаваме. Тези заучености не са наши, ние не сме ги избирали съзнателно, не сме участвали в тяхното изграждане. Това са внедрени стремежи или отбягвания, предавани от поколенията. През 95% от времето играем тези програми, но те не започват от нас и по същността си не са нас, ала преживяваме резултата от тях. Всички поведения на само-съботаж, само-изолация, само-обезверение, само-нараняване и прочее са несъзнателни. В следствие на тях един ден поглеждаш живота си и казваш – „Но аз не искам това, какво е това?“. Това е, което несъзнаваното повторение е създало.

Точно тук започваме да говорим за „Съзидателна хипноза“, която е форма на дехипнотизиране – разглобяване и преструктуриране на програмите, които са внедрени. Тя е провокация към съзнателност, будност и самоовластяване, възстановява връзката със способността ни да творим, рисувайки красота из дълбините на нашето несъзнавано. Тя е портал за повторно свързване с автентичността на дълбоката ни същност.

Съзидателната хипнотерапия е нежен подход, чиято форма на езика се доближава повече до поезия, създаваща трансформиращи вътрешни преживявания. В обученията по „Съзидателна хипноза“ към „Институт за холистична терапия и иновативна психология“ се достига до нулевата точка , където перлата на съзнанието е все още необременена.

Метафоричните образи в съзидателната хипноза са далеч по-богати на предложения от всяка друга форма на хипнотерапия, което предизвиква не просто привеждане на съзнанието във възприемчива фаза, където някой да заложи нова програма, а напълно автентична връзка с уникалността на личното творчество, от което се задвижват всички постижения на нашия живот – чисто човешки, сърдечни, духовни и материални.