Самонараняването при децата, тийнейджърите и в зряла възраст!

Автоагресията е ярък симптом за преживяно насилие, агресия или травма, както и неспособност да се разпознае, приеме или изрази определена емоция. В различните възрасти има и различни прояви на самонараняване.

В ранна детска възраст:

– Болезнено скубане;

– Драскане;

– Хапане;

– Удари по тялото и/или лицето;

– Блъскане на главата в стена или другаде;

Такива реакции се наблюдават, когато родителят крещи на детето, когато направи „беля“ и реагира още преди някой да му се скара или след това, когато изпадне в конфликтна ситуация с други деца. Тези прояви са в резултат на неспособността да изрази емоциите си или когато изпита силно чувство на вина.

В тийнейджърска възраст:

– Нанасяне на леки прорезни рани по кожата. Порязване с нож или друг остър предмет – обикновено на труднозабележими места;

– Одраскване с нокти/ химикалка/ ключове;

– Блъскане на главата или други части на тялото в стената;

– Шамари/удари по лицето;

– Ритане в стена;

– Силно шипане, извиване на кожата;

– Болезнено скубане на косата;

– Отваряне на раните с цел да не оздравеят;

Някои от симптомите в тази възраст се преплитат със симпоми от зрялата възраст.

Тези реакции изглеждат почти безпричинни, но обикновено са в следствие на травма, силно чувство за вина или отговорност спрямо родител, пред който детето не знае как или не може да изрази истинските си чувства. Съпроводени са с чувство за малоценност, прояви на „многознайство“ и преждевременна „зрялост“, неувереност, срамежливост…

В зряла възраст:

– Злоупотреба с алкохол;

– Злоупотреба с наркотици;

– Безразборни сексуални контакти;

– Застрашаващи живота занимания;

– Болезнени връзки;

– Лоша компания;

– Предизвикване на ситуации, в които се преживява психична болка.

Деструктивното поведение е част от опита да намалее усещането за вътрешно напрежение, гняв и желание за агресия.

„В тийнейджърска възраст тези действия винаги се извършват тайно от околните. След самонараняването следва известен период на самоуспокоение и затишие, след което депресивните състояния и чувството за малоценност и самосъжаление се проявяват отново. Облекчение дава единствено ново самонараняване и така омагьосаният кръг се затваря.“

Кристина Дойчинова

Прочетете повече по темата: Отстраняването на проблема не е лечение