Митове за хипнозата

Откъде и как се раждат митовете за хипнозата? Кое е реалност и кое е изкривена информация? В тази статия ще се опитаме да дадем отговор на някои от тези въпроси. 

Чрез филмовото изкуство и медиите до широката публика достига една съвсем малка част от метода хипноза, а именно – нейната сценична форма, позната като „сценична хипноза“. Тя дава непълна и дори погрешна представа за метода, като от нея произлизат, ако не всички, то поне основните популярни митове за хипнозата.

Първият от митовете, които ще разбулим, гласи, че хипнозата е състояние на сън. 

Ако потърсите в историята на хипноза, ще откриете, че лекарят, назовал метода, е Джеймс Брайд. Въпреки че именно той го нарича с името, произлизащо от гръцката дума „hypnos“- сън (бог на съня – Хипнос), по-късно сам се отрича от него, тъй като осъзнава, че хипнозата и съня не са равнозначни понятия и названието е подвеждащо и неточно. Брайд се опитва да въведе термина „моноидеизъм” – концентрация върху една идея като по-коректен, но както може би се досещате, опитът му остава безуспешен. 

Друг популярен мит е, че хипнозата е безсъзнателно, безпаметно или неволево състояние. И тук е важно да отбележим, че човек често си спомня всичко, което водещият е казал по време на сеанса, както и че във всеки момент ценностната система на човек е активна. Следователно никой не може да ви накара да направите нещо, което е в разрез с нея, точно както и в напълно будно състояние. 

Често срещан мит е, че има хора, които не са податливи на хипноза. Всъщност всички хора са „трансови“, но в различна степен. Единствените, които не са податливи на хипноза са хората, които страдат от специфични заболявания, възпрепятстващи способността за концентрация и способността за управление на вниманието. 

Ще разбулим и един последен мит, който гласи, че хипнозата е опасна. Истината е, че хипнозата не само не е опасна, но тя е целебна и напълно естествена за хората. Това, което може да представлява опасност е човешкият фактор и то не повече от която и да било друга сфера.

Блог

Самонараняването при децата

Самонараняването при децата, тийнейджърите и в зряла възраст!

Автоагресията е ярък симптом за преживяно насилие, агресия или травма, както и неспособност да се […]

Вижте повече
Отстраняването на симптома

Отстраняването на симптома не е лечение

Модерната парадигма на медицината е да разделя тялото от съзнанието и човека от средата му. […]

Вижте повече
деструктивната самоцензура

Техника за разкриване и освобождаване от деструктивната самоцензура

Умът ни има наклпнност към саморегулация. Той осъществява контрол над поведението и действията ни, докато […]

Вижте повече

Абонирай се за бюлетин