Манипулаторите в живота ни!

Да разкрием собствената си заблуда е първата стъпка към свобода!

 „Всичко, което искате, е от другата страна на страха.“

                                                                                                                                                Джордж Адаир

Първо е много важно да знаем , че носим лична отговорност, ако сме „жертва“ на манипулация и не бива да я прехвърляме другиму. Всеки ще бъде лъган дотогава, докато желае да бъде лъган!

Мехънизмът на манипулацията

Манипулацията е често срещано явление във всяка сфера от живота. От дребния и наивен опит на децата да получат желаното, през личния и професионален живот, до духовните общности. Жаждата за власт, влияние и надмощие стоят зад всяка една машинация целяща контрол или постигане на определена цел.

Прийомът на заблуда бива възприет тогава, когато човек  не вярва, че има (възможно е и да няма) качествата нужни му, за достигане до желания резултат. Страхът от провал, отхвърляне, отказ и последствия от конкретни действия са най-честите причини някой да си послужи с лъжа, която е част от съзнавана или не – манипулация.

Огромният проблем на лъжата обаче не е тя сама по себе си, а това, че ни отнема възможността за свободен избор: къде да останем, с кого да останем, кого да последваме, как да постъпим.  Това може да се окаже голяма трудност в ситуации, поставящи ни на кръстопът. При липса на знания (изкривени, променени или скрити факти), способността за вземане на решения бива ограничена. Поражда се сблъсък между усещанията (интуицията), размишленията и рационалното знание. Така да се каже долавяме неточности, които на пръв поглед изглеждат безпочвени. Такива разминавания ни изпълват с колебание, провокират безконечно лутане в търсене на вярната посока.

Важен факт е, че в най-съвършените заблуди се съдържа огромен процент истина. Колкото повече истина има в една лъжа, толкова по-дълго може тя да остане незабелязана. На интуитивно ниво съзнанието незабавно припознава истината като такава. Възприемайки множество твърдения за истинни, лъжовният елемент се прокрадва незабелязано като крадец в тълпата.

Кои са манипулаторите и с какви прийоми си служат?

Манипулаторите в живота ни най-често са много близки за нас хора, към които подхождаме с доверие, любов и уважение. Ако някой от тези фактори не е наличен, манипулацията ще пропадне и ще бъде лесно и бързо разкрита. 

Лъжовният човек може да е ментор или наставник в дадено направление от живота: професионално, лично, духовно. Такива хора ще се опитат да вменят, че имат много повече знания от вас (това може и да е факт) и че те са извор на личната им персона, осъзнатост и креативност. Както и че вашето благополучие зависи изцяло от тяхното благоразположение. Често те изграждат авторитета си върху някакъв вид заблуда, оставаща незабелязана поради незнание или невежество (липса на информация).

Манипулаторът може да е още по-близко, бидейки част от семейния кръг: половинката в живота, любим, любима, родител или дори детето ви. Там похватите са безкрайни и идеята, намекваща такъв подход от обичните ви, може да изглежда недопустима. Тъй като основният инструмент са собствените ви чувства и желания, осъзнаването е по-трудно и болезнено.

Тези „малки тирани“ властват чрез вменяване на различни усещания.  Чрез заплаха и втъкаване на страх. Чрез секс или нуждата ви от споделеност. Чрез болест – физическа или психична. Тоест ще използват всички възможни емоционални фактори.

В такива взаимоотношения манипулаторът обикновено не осъзнава напълно  механизма, чрез който се опитва да влияе и контролира, но не са редки и случаите, в които действията са съзнателни и преднамерени. Подобно болнаво поведение се проявява както от партньори в работата, така и от приятели.

Ефектът, който има подобна опитност, може да е опустошителен за доверието ни в света, изпълвайки ни с отровата на съмнението. Защитната реакция е постепенно затваряне в себе си и недоверие. Първо несъзнателно  насочено към самите нас и към адекватността на изборите ни. В последствие към хората навлизащи тепърва в живота ни. Проявата на мнителност ще стане естествен спътник, а нечистите намерения на заобикалящата ни среда ще бъдат възприемани за норма. Токсичността на съмненията прави живота самотен, изпълнен с множество страхове, арогантност и проява на безчувственост.

Как да разпознаем манипулаторите?

Естествено най-добрият вариант е да разгърнем интуитивната си способност до степен, в която рационалните знания са без значение. Ала ако не живеем с такава чистота на съзнание и висока осъзнатост, имаме нужда от помощни средства. Не се заблуждавайте, същности от подобен порядък са изключителна рядкост!

На първо място присъствайте и бъдете наблюдателни, но не – мнителни, това са различни понятия. Ако нещо ви тревожи – задавайте въпроси, не развивайте теории в главата си. Не се изискват особени умения, както и познание за езика на тялото, засилващо мнителността. Колебанията в нечия искреност и почтеност лесно могат да бъдат потвърдени или отхвърлени. Дори когато нямате съмнения, което е чудесно, някои  сигнали са предупредителен гонг за „нередност“.

Няколко са основните въпроси, на които е нужно да си отговорите, когато говорим за личности, свързани с духовната сфера и личното развитие (учители, ментори, духовни водачи и прочие):

Думите отговарят ли на делата?
Животът им във всяко едно отношение отговаря ли на проповядваната философия? (Възможно е да следват словото си, но то да води към упадък или в омагьосан кръг.)
Опитват ли се да ви ограничат от външна информация?
Отричат ли друга възможност за развитие?
Очакват ли специално отношение към тях?
Крият ли източника си на знание, казвайки ви, че вие не бихте могли да достигнете самостоятелно до него? Създават ли момент на езотеричност, мистика или в някакъв смисъл свръх способност?
Поставят ли ограничения вместо да разбиват границите и заменят ли един лимит с друг? 
Като цяло във всяка форма на духовен път фундаментът е свобода и не може да съществува, какъвто и да е култ към личността, догма, крайност или фанатичност – всички те са антипод на свободата. В общата картина обърнете внимание и знайте, че е важно как някой се отнася с околните. Рано или късно ще се отнесе по подобен начин и с вас. Ако сплетничи, злослови, лъже, осъжда, завижда, конкурира се, изоставя, лесно заменя „приближените си“  и т.н., то със сигурност вие не сте или няма да бъдете изключение.

Когато става въпрос за семейната среда или най-близкото ни обкръжение, нещата са малко по-деликатни, но също има как да прозрете случващото се. Наблюдавайте себе си. Kакви чувства и емоции се раждат в душата ви?
Всяват ли страх в някаква форма – от изоставяне,  пренебрежение, отхвърляне, загуба…?
Обсебват ли ви чрез субективни заболявания, нужди или състояния, предизвиквайки съжаление и натрапвайки чувство за дълг и отговорност?
Изпитвате ли силно чувство за вина без обективна причина?
Кара ли ви някой да мислите, че не бихте се справили без него?
Омаловажават ли действията и усилията ви, насаждайки чувство за малоценност?
Подобни усещания са аларма за нездрави отношения.

Освобождение от оковите на манипулацията.

Ако в по-горните редове сте открили истини, отнасящи се до някой, който умишлено ви въвежда в заблуда и проектира върху вас собствената си болна реалност, бъдете непоколебими и безкомпромисни в прекратяването на подобни деструктивни връзки от всякакъв вид. Старайте се да не наранявате никого, дори да сте били наранени. Това ще ви освободи от голямо бреме. Приемете, че всеки живее със собствените си демони и действа спрямо тях, ако не ги разобличи. Разбирането, че в повечето случаи хората прибягват до манипулация поради собствената си слабост, като не целят да ни навредят, би било от полза за всички.

Що се отнася до любимите същества (интимен партньор, родители, деца, братя, сестри…), опитайте да подходите с нежност и разбиране. Действайте с мъдрост и любов, за да разберете какво провокира това поведение. Поинтересувайте се как се чувстват, за какво мечтаят, от какво ги е страх, какво им липсва…, като не толерирате недобросъвестна „игра“, била тя и несъзнателна.

Опитайте да намерите общ език, разкривайки собствените си безпокойства и тревоги. Наричайте нещата с истинските им имена и не оставяйте мълчанието да създава недоразумения. Огледайте се и разберете възможно ли е вие също да провокирате някои насрещни действия. И ако достигнете до искреност и разбиране, продължете напред. Ако можете да помогнете и помощта ви е поискана – помогнете (това ще се отрази благотворно и на вас). Ако – не, оставете си пространство и не носете чуждо бреме, не сте длъжни да следвате ничии стъпки. Пуснете всеки да се движи спрямо собственото си право на свободен избор, независимо дали той отвежда към разруха или към хармония.

Дори многократно да сте били разочаровани, „предавани“ или наранени, култивирайте в себе си доверие, най-вече към вас самите.

Да имаме способността да се доверяваме е признак на сила, чрез която ще намираме спокойствие в дните, разкривайки собствените си достойнства и увереност в личните решения без страх, че ще сгрешим.
Оставим ли се в ръцете на страха, че някой ще ни „прецака“ отново и недоверието, дебнейки нечия „крива“ стъпка, не ни очаква нищо друго освен още разочарования, болка и страдание. Изборът е изцяло личен!
И не забравяйте. Не съдете! Никой от нас не е застрахован, че утре няма да действа чрез слабостта си. В някой момент от живота си всеки  е бил този манипулатор. Възможно е все още да е!

Само онези хора, които правят живота ни по-добър и усмихнат имат място в него. Добре е да оставите да върви по пътя си, без вас, онзи, който проявява емоционално безразличие, физическо насилие или психично издевателство (може и да ги пренаредите) – хората, опитващи се да ви притеглят към собственото им нещастие.

Автор: Кристина Дойчинова