Блог

Водици – когато водата и небето си говорят

За българите в древността дните по Водици (5, 6, 7 януари) са били последните дни от годината.

Тогава можем с пълна сила да си честитим встъпването в Новата Година.

Тогава почитаме водата, а небето се разтваря за желанията ѝ. Това са силни дни, пречистващи ни от изминалите преживявания. Наричани са още и дни на магия, в чийто период можем да се самоорисаме с благодат.
На 5 януари е първият ден на Водици, ден, в който прадедите ни са правили мълчана и наричана вода.

На 6 януари е денят на мъжката енергия, когато момчетата и мъжете се къпят в студена изворна вода за здраве и сила.

А третият, последен ден от Водици, 7 януари, е свързан с женската енергия, когато жените и момите се къпят в студената вода за здраве и плодородие.

Така пречистени двете енергии се сливат силни в новата година.   

Празникът Водици води началото си много преди Христа и неслучайно се засича с Богоявление. Сега е прекрасен момент да наречем новия цикъл, в който навлизаме. Дори и да не вярваме в ритуали, магията и магичното, трябва да вярваме в себе си.

 

Пожелавайте с пълна сила, онова, което би ви донесло удовлетворение. В живота ни винаги има едно нещо, чието реализиране неусетно премодулира и хармонизира всичко останало. След време ще има друго – „Там където си успял, няма да преуспееш“, но вие открийте това, кое е сега.

Ако се колебаете следвайте усещането за трепет и ентусиазъм, те са изключителни водачи. Пуснете се по течението на техните води, влагайки намерение и решимост.

 

Не молете, заявете пред вселената, онова, което сте готови да случите, вижте го в ума си във вече завършената му форма. Дори да нямате логична идея как желаното би могло да се случи – тази линия на съдбата вече се е развила някъде във време-пространството. Усетете нейната честота и чрез ясно намерение и увереност следвайте усещането си за радостна възбуда, така избирате тя да се изяви осъзнато, бидейки постепенно материализирана.

 

Разбира се, може да направите това във всеки друг ден, а може да не го правите, ако считате, че не е подходящия момент за него. 

Ала мъдростта, идваща от миналото, не е случайна. За да познаем себе си, трябва да познаем корените си. Познавайки традициите си, се сдобиваме със силата на предците си.

А това ни дарява със сила в намеренията, делата и сбъдването.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Водици – когато водата и небето си говорят

За българите в древността дните по Водици (5, 6, 7 януари) са били последните …

За мен ‘отпускането’ беше ‘пускане-от’

Благодарност за споделянето! Летен семинар „Отпусни се!“ 2017г. …

Тъгата и Яростта

Много често срещаме гневните и тъжни лица на познати и непознати, на …