В пещерата, от която се боиш е съкровището, което търсиш

Може да опишем модерния живот като желание да избягаме от обикновеността, в него присъства един копнеж за вдъхновение. Всички ние искаме да бъдем поразтърсени, искаме животът ни да бъде малко по-вълнуващ, да пристъпим малко отвъд комфортната си зона, искаме да изгубим контрол, да се предадем, да се хвърлим в бездната и да осъзнаем, че е пухено легло, нали.;)  Парадоксално обаче създаваме сигурност – физически комфорт, финансова сигурност – искаме да се чувстваме в безопасност. Искаме да сме сигурни, че любимите ни ще бъдат с нас завинаги. Искаме да сме сигурни, че заплатата пристига всеки месец и сметките ни са платени.
Този постоянен терор и желание за управление на обстоятелствата – контролът, изисква предвиждане на това, коeто би могло да се случи. Изисква се един вид предусещане, постоянно безпокойство като някакъв вид термометър за бъдещето. Винаги мислим за бъдещето, непрекъснато предвиждаме всяко следващо движение, оценявайки различните възможности и, така да се каже, пре-картографираме територията. И все пак, иронията е, че дълбоко в дъното на сърцата си ние знаем, че всички хубави неща се случват, когато нямаме предварително запазено място. Когато самолетът потегли към неизвестното. Точно там, на ръба на нашата комфортна зона, започва всичко хубаво и страхотно. Уокър Пърси говори за този стремеж, за търсенето с неизвестен изход. Това е търсене, което всеки би предприел, ако не е потънал в страхове и във всекидневността на собствения си живот.
От време на време имаме едни проблясъци, едни предчувствия, нали? Когато ни осенява истинска осъзнатост за  възможността да търсим. И точно това търсене е възможността да бъдеш част от нещо (да си в играта, в хода на нещата). И, разбира се, да не бъдеш част от нещо е да си безнадежден, отдръпнат, да бъдеш предпазлив и плосък, и упоен…

Дейвид Фостър Уолъс говори и за това, изглежда, че имаме избор да пуснем контрола, да се хвърлим в голямото неизвестно, отнасяйки се към живота като към голямо приключение, пътешествие в търсене на истината, което включва риск, включва това да не знаеш, какво ще се случи, включва готовността да приемеш, че това което може да се се случи е възможно да не ти хареса.
Нуждата от безопасност и сигурност е толкова интензивна, че сме изградили системи, които ни задържат на място и убиват човешкия дух. Нашето желание за приключение, желанието ни за промяна идват с определен риск, който обикновено не сме готови да поемем – в края на краищата сме поставени пред избор.

Мисля, че Робърт Фрост беше казал: И на края избрах по-малко отъпкания път и това направи разликата.
И може би това е, което всички ние трябва да направим.

Автор: Jason Silva
Източник: https://www.youtube.com/channel/UClYb9NpXnRemxYoWbcYANsA
Превод: Кристина Дойчинова 

 

„Два пътя веднъж разделени видях
и по-запустелия аз си избрах, 
а това промени всичко друго.“
~Робърт Фрост

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *