Блог

Как могат да са ни полезни методите на Регресия и Прогресия? Какво представляват? Кога да прибегнем към тях?

 

В последните години Регресия и Прогресия са два метода, които набират все по-голяма популярност у нас.  Това съвсем естествено повдига и множество въпроси относно природата и автентчнстта на преживяванията, до които подобни способи могат да ни отведат.
Тук ще се опитаме да пуснем лъч светлина към тези  „мистериозни” похвати.

Къде науката и езотериката се пресичат?

В древността езотеричното (скритото) познание е било единственото. С  развитието на материалистичното мислене на човечството част от езотеричното знание излза от рамките на „тайната” и чрез научния подход става екзoтерично – външно, общо, нескртито достояние за повече хора. Съответно може да кажем, че първично всяко едно познание е било  езотерично и визионерите, малко по малко, са му проправяли път към колективно приетите разбирания. Това е механизмът, по който човекът разширява разбиранията си за сътворението, естеството на нещата и смисъла. Вероятно устремен в своето търсене на щастие и Бог, привежда идеята във форма, движейки се от привидно невъзможното към възможностите и реализацията.

 

Що е то регресия и прогресия?

Регресията е методология, която помага на хората да осмислят и преодолеят определени проблеми в настоящето благодарение на миналото. При прогресията използваме интуитивните възможности на подсъзнанието, които да разкрият възможното развитие в линията на съдбата в бъдеще спрямо моментното състояние, така да се каже да станем свидетели на неявения ред. Може да наречем регресията и прогресията врата към съдбата.

Критиците смятат, че преживяванията на дадена времева линия са просто халюцинация на въображението , но всъщност сигурни ли сме, че не сме в непрестанна колективна халюцинация?
Според учения Дейвид Бом , интерпретирал теорията за „Вълновата функция като реалност”,     частиците имат способността да се държат като вълна, когато са наблюдавани – моделът Бройл-Бом (Интерпретацията на Луи дьо Бройл от 1920г. разширена от Бом през 1950г.).
Според тези интерпретации се оказва, че ние разполагаме с едно безкрайно квантово поле, което само по себе си е неопределено докато не го „сглобим” по определен начин чрез насочване на вниманието си.

Ако приемем тези научни теории и опити за отправна точка на идеята, че ние сътворяваме реалността, която преживяваме изниква въпросът – Защо някои оформят повече дисхармонични преживявания за разлика от други, които се срещат с по-малко болка?
Именно това е обект на изследване в регресивната терапия . Какъв е закостенелият модел, който ни подтиква да следваме и срещаме, отговарящи на него житейски събития и ситуации.
Тук идва поредица от въпроси, които интригуват, както скептиците и изследователите в областта така и духовните общности, говорещи за прераждането – Можем ли със сигурност да твърдим, че това са минали животи? Линейно ли е времето? Колко минало е миналото?

Има идея, която застъпва тезата, че точно, както бъдещето е подвижно и подвластно на настоящите ни действия, така и миналото бива определяно от несъзнателни индивидуални и колективни нужди и съглашения. За  момента тук има място за всякакъв вид спекулации,  граничещи с безграничното, тъй като неизвестните пространства винаги са възможност за спекулация – Какво е Бог? Има ли живот след смъртта? Какво има в тъмното?  Това са все въпроси, на които даваме отговор спрямо личните вярвания, нужди и преживявания!

 

Как регресията може да ни е полезна?

Множество изследвания показват, че подлагането на регресивна хипноза води до позитивна промяна в качеството на живот. В състояние на хипнотична регресия не само се получава информация за произхода на даден конструкт, но също така нашата обвързаност с него бива прекратена. Често пъти по време на такава емпирична опитност пред човека се разкрива определено събитие или поредица от случки, които дават отговори за проблеми в настоящето, както и за система от убеждения, които е възприел в следствие на преживяното. Обикновено това са травмиращи преживявания оставили емоционален отпечатък или образували причинно следствени връзки, поддържани отново чрез емоционален заряд (в източните култури този принцип се нарича карма). Достигането до фундамента на дадена матрица ни дава възможност да разпуснем емоционалния заряд като по този начин прекъсваме свързващата енергийна нишка и матрицата се разпада. Което означава, че колкото повече деструктивни „печата” разрушим, толкова по-свободни ще бъдем от несъзнаваните модели, определящи начина, по който сглобяваме квантовото поле.

 

Кога да прибегнем до регресия?

В последните години интереса на човек към непознатото, някак естествено,  всмука и регресията като инструмент за задоволяване на любопитството. Появи се и понятието регресионист като метода излезе от рамките на терапията, което изглежда логично в динамичните години на разширяване на познанията, когато част от езотериката преминава в екзотерка.
Онова, което може да бъде разгледано като трудност в тази ситуация е, че масовото провеждане на регресия, както и групова такава от една страна разгръща процента за несполучлива сесия и от друга ограбва задълбоченото изследване на лично ниво, както и разрешаването на проблема, който е подтикнал човек да потърси помощ в метода. Същият успех би имало едно аудио ръководство, в което няма персонално разгръщане, а общо зададени стъпки и параметри.  Такъв подход изисква „воденият” да се нагласи по „водещия”, вместо обратното, което незабавно намалява шансовете за успех.

По мое му регресията е много интимно преживяване, което има потенциала да разреши изключително сериозни проблеми и не бива да бъде осакатявано чрез небрежно и повърхностно ползване. Често има проблеми, чието разрешаване не се крие в  регресивния подход и когато говорим за освобождаване от нещо, а не за задоволяване на любопитството е хубаво да използваме най-подходящия прийом. Понякога това би спестило някои разочарования.

 

Къде е мястото на прогресията?

Ако приемем, че методологията на регресията се занимава с онова, което се е изявило като съществуващо, то прогресията е обърната към потенциала, към неизявеното, към латентното състояние на вече съществуващото.
Въпреки, че метода е популярен от десетилетия на запад у нас той тепърва набира скорост. Мистичното знание се е занимавало с естеството на прогресията (Наричана още лечение на времеви линии, конструиране на бъдещето и др.) вероятно винаги и неговото време да бъде общодостъпно очевидно е дошло.
Идеята за проучване на бъдещи събития води до предположението, че става въпрос за гадаене, но техниката няма за цел да предрича някакво бъдеще и далеч надминава подобни идеи. В по-архаичното мислене, което възприема времето като линейна права, а съдбата за твърда предопределеност е възможно прогресията да има същия ограничен характер, но тук говорим за едно средство с по-мащабни възможности.

Според теорията за Торсионните полета (Още Айнщайн е подозирал за съществуването им) -„Торсионното поле има свойството да пренася информация. Всякаква – от структурата на вселената до биологичните видове. Източникът й е Световното поле на съзнанието. То има качества на човешко съзнание, но в много по-глобален мащаб.  …наричат го информационна банка, колективен разум и подсъзнание, вселенски компютър.”
В прогресивни състояния човек има възможност да „разгледа” или предусети развитието на множество времеви линии, функциониращи на принципа  „Ефекта на пеперудата”, може да се докосне до изобилие от възможности, които да го отведат до решаването на привидно сложен проблем по прост начин. В тази връзка с несъзнаваното призмата на световъзприятие е многократно разширена и се разкрива възможната посока на движение, водеща от точка „А” (моментната ситуация) към точка „Х” (неизвестен, непредопределен момент във време-пространството) следствие от нашите решения и действия.  В това задълбочено ниво на интуитвна връзка с голяма част от информацията на мирозданието можем да направим благодатен избор на дълбинно равнище.
Друг аспект на прогресията е обнадеждението. В една тежка и отчайваща житейска ситуация преживяването на бъдеще, с очертана позитивна промяна, възвръща надеждата и оживлението. Ако имаме късмета да заобиколим собственото си неверие и се доберем до жизнената сила вътре в нас, ние можем да променим всяко едно състояние – телесно и психично. Има безброй случаи на хора променили хода на съдбата си, повлияни от плацебо ефекта на дълбока вяра и доверие („вяра”не е в смисъла на религиозна такава).

 Регресивните и прогресивни методи имат своя целебен ефект в нашия живот, но и в двата случая е добре опитността ни с тях да е осмислен, а не самоцел. Добре е предварително да разберете, каква би била ползата за вас и решаването на проблема крие ли се там.
В крайна сметка всичко опира до високата лична осъзнатост и широчината на светогледа, в който да разтопим замръзналите емоционални водовъртежи, превърнали се в кармичните котви на съзнанието, сглобявайки все по-добра реалност от квантовата „супа” на неизявеното.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

За мен ‘отпускането’ беше ‘пускане-от’

Благодарност за споделянето! Летен семинар „Отпусни се!“ 2017г. …

Тъгата и Яростта

Много често срещаме гневните и тъжни лица на познати и непознати, на …