Блог

Неусетното привикване към неудовлетворението или „Синдрома на сварената жаба“

Чували ли сте за „Синдрома на сварената жаба“? Един експеримент правен преди години днес може да бъде използван като много точна метафора,  демонстрираща привикването към нездравословна среда.

В този експеримент е използвана жаба, която бива поставена в съд с вода. В единия случай поставят жаба в съд с гореща вода и тя незабавно изскача, но в другия жаба е поставена в хладка вода и бавно започват да увеличават температурата, тогава жабата остава в съда и постепенно се адаптира към по-високите градуси, докато в един момент буквално започва да се сварява без да има възможност да излезе.

Дали в някакъв смисъл не сме всички потенциално сварени жаби, привикнали към определени обстоятелства?

Ако някой още на първата срещата ви малтретира психически, емоционално или физически вероятността да се обвържете с него е около 0%, но ако постепенно въвежда агресията и подтисничеството в живота ви процента  започва да расте. Или ако сега изядете един сандвич от веригите за бързо хранене и той ви причини за един час резултата, който има за десет години над организма със сигурност ще ви е последният.

Оказва се, че трябва да сме наблюдателни и съзнателни за обстоятелствата, в които се намираме и да не махаме с лека ръка, когато уловим сигнал за „нередност“. Нашата вътрешноприсъща мъдрост има безупречен индикатор, улавящ всичко деструктивно в начина ни на живот, мислите, взаимоотношенията и действията ни. Друг е въпросът дали обръщаме някакво внимание на сигналите, които ни подава и доколко разчитаме на естествения си инстинкт за самосъхранение, доколко буден е той. 

Колкото по-приспана е сетивността, толкова по-зрелищен ще бъде сигнала, вероятно и последствията.

Да вземем като пример тревожността, в днешно време този вид дискомфорт е е все по-приет като естествен за стреса на модерния живот, но нито стреса, нито тревожността са действително присъщи ни. Това са придобити явления на забързаното ителектуализирано, хипер консуматорско общество. Проблемът с перманентния стрес е, че човешката психика и физиология не са пригодени за нея, а само за моментен стрес, чиято цел е мобилизиране на енергийните запаси за излизане от дадена ситуация.

Много хора може би ще кажат, че ние еволюираме и в крайна сметка всичко ще бъде наред, в края на краищата ще дойде момент, в който ще сме чудесно приспособени към тези условия. Възможно е това действително да се случи, но с бързината на развитие на този вид социум е малко вероятно и резултатите показват друго. Огромно множество от хора с невроза, депресия, паническо разстройство, безсъние, високи нива на безпричинна тревожност, чийто брой расте непрестанно – това сочи опита до момента. Много от тях дори не обръщат адекватно внимание на тези състояния или чакат да преминат от само себе си, но те обикновено не преминават от само себе си, а развиват физически болести и проблеми.

 Та, може  да се окаже, че водата доста бързо се стопля, а ние продължаваме да се приспособяваме в тенджерата!!!
Къде точно е границата на примирението,  безсилието на „удобната“ инертност или празната вяра в нещо, което не може да се оправи от само себе си?
Ако жабата не изскочи сама, остава в тенджерата! Всеки компромис е поредната адаптация към нездравословна среда.

Състояния, които причиняват страдание в живота ни преминават само, когато причината за тяхната поява изчезне или сте станали толкова Дзен, че тя вече не ви влияе. Тоест, жабата е усвоила техника, чрез която безпроблемно може да живее на температура над сто градуса (Има тибетски монаси, които медитират във врящо олио, но това е друга тема).

В поддържането или възстановяването на здравето участват всички пластове на личния живот – хранене, навици, работа, начин на мислене, взаимоотношения и така до духовността (душа и психика са равнозначни понятия). Всички аспекти от нашия „вътрешен“ и „външен“ живот оформят резултата, който ще получим – ще се чувстваме по-скоро щастливи отколкото нещастни, ще пребиваваме повече в хармония отколкото в безпорядък, ще преживяваме повече в здраве отколкото в болест – всичко това е само резултат от начина ни на живот – следствие.

За мен единствената възможност за спасение на жабата е във високите нива на съзнателност и добре развита чувствителност, в способността и да бъде безкомпромисна, когато обстоятелствата го изискват. Ако жабата знае, че водата се затопля и ако е достатъчно чувствителна да усети момента, в който температурата вече не е здравословна ще успее да излезе невредима. Това, обаче, никога не се е случвало с жабата… поради една или друга причина, ние не сме жаби и би било добре да не се държим като такива!

Грижете се за себе си…

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

За мен ‘отпускането’ беше ‘пускане-от’

Благодарност за споделянето! Летен семинар „Отпусни се!“ 2017г. …

Тъгата и Яростта

Много често срещаме гневните и тъжни лица на познати и непознати, на …