Блог

„Ценното време на зрелостта“- Равносметка Марио де Андраде

Марио де Андраде (1893г. – 1945г.) е бразилски поет, писател и изследовател на културата. Tворил през първата половина на 20в., книжовността му оставя ярък отпечатък над бразилската литература като днес най-голямата библиотека в Сао Паоло, където де Андраде живял, носи неговото име.

„Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега. Чувствам се като онова момче, което е спечелило пакетче лакомства. То изяжда част от тях бързо и с удоволствие, а когато забелязва, че му остават малко, започва да ги поглъща бавно, да се радва на всяка хапка. Подбира внимателно мига на поредния пир, предвкусва го, усеща с всяка своя клетка, до най-дълбоките фибри на организма си, сладостта на лакомствата. Вече нямам време за безкрайни срещи, където се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат доникъде.
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, където дефилират напомпани его-та.

 
Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.
Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли.
Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.
Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза…
Няма много лакомства в пакета…

 
Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго, човечни.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите,преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.
Есенциалното, основното, простото, обикновеното, натуралното най-базисното,
това е, което прави живота ценен. Което прави пътешествието ни на този свят да си струва.
Искам да се обградя с хора, които знаят, как да докоснат сърцето на другите и
могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израстнали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.
Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми
даде.

Искам да не пропилея нито едно от лакомствата, които ми остават.
Сигурен съм, че ще бъдат още по-сладки от тези, които досега съм изял.
Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята
съвест.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото, така или
иначе, ще стигнем до края…
А защо да не бъде с радост и удовлетворение?“

Упражнение за промяна и прочистване на мислите

 Всяка една от следващите мисли, взети от познанието на Дон Хуан, заслужава внимание и размисъл. Постигането, дори, на част от тези състояния и действителното им пряко разбиране със сигурност ще промени живота ви.

Виж още

Тъгата и Яростта

Много често срещаме гневните и тъжни лица на познати и непознати, на близки, любими и когато усетим този гняв насочен срещу ни, понякога, без да искаме, им отвръщаме със същото. Слепи от уплаха ставаме склонни да разрушим връзки, приятелства, семейства в защита на нашата правда, в подкрепа на собствения ни страх.


Виж още

Как могат да са ни полезни методите на Регресия и Прогресия? Какво представляват? Кога да прибегнем към тях?

 

В последните години Регресия и Прогресия са два метода, които набират все по-голяма популярност у нас.  Това съвсем естествено повдига и множество въпроси относно природата и автентчнстта на преживяванията, до които подобни способи могат да ни отведат.
Тук ще се опитаме да пуснем лъч светлина към тези  „мистериозни” похвати.

Виж още

Неусетното привикване към неудовлетворението или „Синдрома на сварената жаба“

Чували ли сте за „Синдрома на сварената жаба“? Един експеримент правен преди години днес може да бъде използван като много точна метафора,  демонстрираща привикването към нездравословна среда.

Виж още

…това е път към “ У дома“

Благодарности за споделянето! Дихателна техника Буганшу 

Да пресечеш границата отвъд тази реаллност ( видимата ) и да поемеш на път към скритото, забравеното, но истински важното за теб – това е път към “ У дома“.

Виж още

Тя – новата гледна точка – винаги е била във вас

Благодарности за споделянето! Дихателна техника Буганшу

Представете си какво би било, ако можехте да получите отговор на въпросите си …
Какво би било да откриете съвсем нова гледна точка?!
Виж още

„Ценното време на зрелостта“- Равносметка Марио де Андраде

Марио де Андраде (1893г. – 1945г.) е бразилски поет, писател и изследовател …

Упражнение за промяна и прочистване на мислите

 Всяка една от следващите мисли, взети от познанието на Дон Хуан, заслужава …

За мен ‘отпускането’ беше ‘пускане-от’

Благодарност за споделянето! Летен семинар „Отпусни се!“ 2017г. …