Блог

Маската на духовното: имидж пред обществото

Способността на Егото да обърне всичко в своя полза

„Ако те е страх от нещо, не го прави. Ако го правиш, направи го без страх“

                                                                                                                        Буда

Забелязали ли сте, че когато нещо стане масово, модно и преексплоатирано, то губи своята стойност, като започнем от стила на обличане и стигнем до спиритуализма.
Има думи и изрази, които на същия принцип биват лишени от смисъл. Например думи като любов, вяра, надежда тотално са изгубили съдържанието си. Във времето разбирането за тях е станало самобитно понятие и при всички положения неразбрано. Дотолкова объркано, че изключителни философи имат затруднение при обясняването им. Естествено, това е свързано и с факта, че се опитваме да въведем в интелектуална концепция  мултиизмерни състояния, чрез триизмерна реч.

Тук ще обърна внимание на още една такава дума, чието постепенно “изчезване“ наблюдавам от няколко години  – духовност.

Идеята за духовност идва от различни религии. Повечето от които, за да не кажа всички, са безвъзвратно изгубени – празни от съдържание с липса на автентично учение. Изкривени и осакатени от неправилно разбиране, преекспониране и користни цели. Когато дадено учение масово е предавано по неточен и субективен начин, то (както думите) също губи своята сила. Именно поради тази причина реализираните учители са избирали внимателно своите ученици, за да продължат чиста линията на знание, необременена от лични разбирания и недоразвити възможности.

 

В статията „Манипулаторите в живота ни“ съм обърнала внимание на „лъже-духовниците“ (учители, водачи, проповедници и подобни), сега няма да се спирам по-подробно на тях, но всичко описано по-долу им е присъщо.

Към ден днешен множество хора намират убежище под името на различни учения, религии или практики от такива, дори започват да се обличат в стила на философските схващания, които са избрали. Нещо като да си закачиш лого за реклама или да си поставиш етикет за принадлежност.  Разбира се това е личен избор, който е чудесен, колкото  всяко друго решение, ако то носи радост, стига това да не се превръща в белег за духовност, тъй като няма връзка с действителните ѝ признаци. Трябва да направим ясно разграничение между увлечението по вдъхновяващи философски разбирания, култури, методи и действителното им преживяване и привеждане в действие.

Изключително лесно е „духовното“ да бъде използвано в полза на Егото, като го раздува и втвърдява, вместо да го омекотява и намалява, какъвто уж е смисълът. На практика всичко може да бъде използвано в полза не Егото, дори и най-добрите намерения. Трябва в детайли да се запознаваме с начина, по който функционира то, в противен случай лесно ще влезем в самозаблуда.
Чисто и просто Егото е местообиталището на страховете, като амбицията, ревността, завистта, параноята, конкурентността. Много други прояви също са форма на страх от провал, бедност, самота, неуникалност, посредственост, пренебрежение и т.н. Като цяло ние действаме в рамките на страховете – Его.

 

Ако дейностите и проповядванията ни по някакъв начин са свързани с „духовна работа“, то това трябва да се проявява във взаимоотношенията ни с околните. Ако често страдаме от междуличностни конфликти, дисхармонични събития или вътрешни сблъсъци, трябва да се замислим дали не сме си изработили куха духовност, поза или просто имидж пред обществото. Това е Его механизъм, чрез който ставаме “по-готини” и харесвани, придавайки вид на добри, позитивни, миролюбиви, специални, еднополюсни, от бялата страна на силата, което може да е огромна заблуда, от чиято хватка трудно ще се измъкнем.
Влизането в този цирк провокира нескончаеми проблеми с „лошите“ и опит околните да бъдат убедени в нашата „невинност“, доброта и правдивост. Това само ще увеличи неосъзнатостта ни. Много е важно да се разбере, че проблемът никога не е в пейзажа. Дори и някой да ни е сторил най-голямата злина – причината е в нас.

Когато възприятията ни са замърсени и изкривени, съзираме огромни негативи у останалите, но не ги виждаме в себе си. Поради тесногръдие и отстояващо себе си Его съдим чуждите решения и действия. Стандартната позиция е „Аз не бих постъпил така“ , подобно твърдение е едностранчиво и крайно отдалечено от цялостното същество.

Дори да не го виждаме и никога да не си го признаем, ние вибрираме на честотата на събитията и хората в живота ни. Което означава, че в зависимост от обстоятелствата и ситуацията ще постъпим по подобен на тях начин, заставайки зад оправдаващи ни доводи като „То е различно“. Не е различно, само ситуацията е различна, вътрешните подбуди са същите.

Наистина за подобно самопризнание е нужна смелост, но проявена тя дава огромна свобода, а именно съзнателни действия и реакции. Да се каже “освобождаване от маската” би било нелепо, тъй като ние изцяло функционираме чрез различни роли в отделните сфери от живота. В китайската култура е ясен фактът, че ролите са възприети като етикет, който изисква поведение адекватно към средата – семейство, работата, приятели… Някой би казал, че това е лицемерие.  Оставям го на личните ви размишления.

Докато човек се опитва да е „пълноценна“ част от социума, непрестанното влизане от роля в роля е неизбежно. Възможен е и избор само на една, главна роля, което не я прави по-малко поза, просто по-ясна и предвидима.

 

Да се върнем отново към маската на „духовния“ човек.

 

Преди да кажем за някой „Той е много духовен“ или да го помислим за себе си, добре е да сме изяснили какво е съдържанието на този израз или поне какво не е.

Медитацията с часове не е признак на духовност, познания в бойните изкуства не е признак на духовност, пеенето на мантри не е признак на духовност, четенето на езотерика не е признак на духовност, пътуването до екзотични места не е признак на духовност, както и всякакви подобни групови или самостоятелни занимания не са признак за духовност.
Това са само развити умения и евентуален път към „духовен“ живот, но не самата духовност. Има хора, които не са се докосвали до „духовни“ теми, но чистотата на съзнанието им е изключителна.

Всъщност духовното е добра връзка със себе си и от там добра връзка с мирозданието. Сиреч повдигане мъглата от невежество и заблуди, високи нива на осъзнатост. Нищо повече! Няма мистика, няма свръхспособности, няма езотерика, има само свобода от страховете на първо място, а това не е лека задача и не бива да подхождаме лековато, дори с думите си.

Толкова пъти „казах“ думата духовност, че вече би трябвало да е загубила смисъл. Използвайте добре думите, избирайте мъдро пътищата и бъдете честни със себе си.

Автор:Кристина Дойчинова

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

За мен ‘отпускането’ беше ‘пускане-от’

Благодарност за споделянето! Летен семинар „Отпусни се!“ 2017г. …

Тъгата и Яростта

Много често срещаме гневните и тъжни лица на познати и непознати, на …